В трите статии, представени по-долу, се разглеждат ключови проблеми на т.нар. Копенхагенска интерпретация (КИ) на квантовата механика (КМ). Копенхагенската школа приема вероятностния модел, принципа на нелокалността и дуалността на квантовите частици. От друга страна, физиците от школата ЕПР (Айнщайн–Подолски–Розен) разглеждат КИ като непълна теория. Именно чрез експериментите, описани в тези статии, може да се докаже коя от двете школи дава вярното описание на квантовата механика. Следва да се отбележи, че трите статии са логически свързани, но всяка от тях може да бъде разглеждана и самостоятелно.
Същността на т.нар. решаващ експеримент се състои в следното: получените (клонирани) четири лазерни импулса се намират едновременно във втория интерферометър (виж Фиг. 4.3 от „Експерименти на интерференция със съвпадащи и отместени по време лазерни импулси“). Експериментално може да се определи както местоположението на всеки от четирите импулса, така и моментът, в който импулса достига до екрана. Във всяко от двете рамена на интерферометъра могат да бъдат поставени допълнителни полупрозрачни огледала, които насочват светлината към втори екран, за да се наблюдава (или не) интерференчна картина (ИК). Тези огледала не влияят върху основната ИК, наблюдавана на екрана от Фиг. 4.3.

По този начин става ясно, че неопределеността в КИ, която се счита за задължителна при наблюдение на ИК, всъщност не оказва влияние върху резултатите. Освен това се опровергава твърдението на Пол Дирак, че фотонът интерферира сам със себе си. Защото интерференчна картина се наблюдава единствено за съвпадащите по време втори и трети импулс, докато за първия и четвъртия такава липсва. Тъй като условията са напълно еднакви за всички импулси и за всеки фотон в тях, фактът, че ИК се появява само при втория и третия импулс, показва, че изискванията на КИ  за неопределеност, вероятностен модел, нелокалност и самостоятелна интерференция на фотона  са несъстоятелни.

Като по-този начин, с нискобюджетния експеримент, който се разглежда, се доказва, кой от двата модела на интерференция разглеждан в статията е работещ, т.е. Айнщайн е прав „Бог не играе на зарове“. Виж анимацията ВАРИАНТ – 4.5 на личният ни сайт или на алтернативен адрес в нашия YouTube канал, където нагледно е показана същността на разглежданите динамични процеси.