Съвременната парадигма за дуалността на квантовите частици, наложена през 20-те години на миналия век от поддържащите Копенхагенската интерпретация, се разглежда като даденост, като доказан факт, от който се тръгва за разглеждане на квантовата механика като цяло. Но всъщност, дуалността на квантовите частици, никога експериментално не е доказана с категоричен експеримент, като се отчитат всички свойства на квантовите частици. Айнщайн, както и много други физици, по категоричен начин не приема Копенхагенската интерпретация и изискваните от нея свойства на дуалност, неопределеност и нелокалност на квантовите частици, изказана на така известните Солвейски конгреси с известната фраза „Бог не играе на зарове“.
В „Експерименти на интерференция със съвпадащи и отместени по време лазерни импулси“, се доказа, че фотоните в така разглежданите клонирани лазерни импулси, в един и същ интерферометър, интерферират само когато лазерните импулси съвпадат по време. Но не интерферират, когато лазерните импулси не съвпадат по време, въпреки изискването съгласно Копенхагенската интерпретация всеки дискретен фотон винаги да интерферира (сам със себе си, както обикновено се разглежда). Като в тази статия, с разгледаните два модела на интерференция и експерименталното доказване на само единия работещ модел, се доказва, че дуализма на фотона не работи и не може да обясни липсващата интерференчна картина. Който резултат по никакъв начин не може да се съгласува с Копенхагенската интерпретация, затова и експеримента се разглежда като решаващ и доказващ несъстоятелността на така разглеждания вълново-корпускулярен дуализъм на фотона.
