Съгласно класическата механика, в следствие от трите закона на Нютон. Импулса  на две (или повече) тела в една затворена инерциална система, независимо от взаимодействията между телата, винаги е равен на нула. Като по този начин, центъра на масата на затворената система (независимо от взаимодействията между телата), остава в покой или запазва инерциалното си движение, т.е. в сила е закона за запазване движението на центъра на масата на затворената система. Което е експериментален факт, описан от Нютон в The Principia Mathematical Principles of Natural Philosophy [1], виж Corollary 3 и Corollary 4 страници 420 и 421. Следователно, пропулсия на космически кораб в космическото пространство, можем да получим чрез реактивен двигател и приложен третия закон на Нютон. Като пропеланта, който изтича през соплото под налягане, създава тяга в обратна посока на излитащите газове, съгласно закона: на всяко действие съответства равно по големина и противоположно по посока противодействие. По този начин, пропулсията на космически кораб е свързана с постоянен разход на пропелант, което ги прави неефективни от към разход на пропелант. Като проблема е, че пропеланта, който ще се използва на по-късен етап, трябва да е заложен като полезен товар на космическия кораб, който се ускорява всеки път заедно с истинския полезен товар, а се използва еднократно в определен период от космическата мисия.

   В тази книга се разглежда, частен случай на закона за запазване движението на центъра на масата на затворена инерциална система – устройство от две тела – DTB (два корпуса). Като при този частен случай, получаваме не компенсиран импулс – UCM за единия корпус на устройството. Като условно наречения първи корпус е стандартно класическо тяло. Докато вторият корпус се състои от два диска с равни маси, закрепени за втория корпус, но така че да могат да се въртят свободно спрямо  него. Като, когато се прилага третия закон на Нютон, между двата корпуса, то се използва инертността на двата диска (които се завъртат в противоположни посоки). Като по този начин, тъй като кинетичната енергия е адитивна величина, то корпусът с дисковете разпределя енергията си, и за въртеливи движения на дисковете, и за  постъпателно движение на втория корпус. (Виж ANIMATION-1 [7], където нагледно са показани разглежданите процеси, както и на алтернативен адрес в YouTube .)

   Докато за първият корпус, цялата кинетична енергия вследствие приложения трети закон, е във вид на постъпателно движение. Като вследствие разпределянето на енергията на втория корпус, получаваме не компенсиран импулс за първия корпус. Вследствие на което се получава и частният случай, на закона за запазване движението на центъра на масата, на затворената система – устройство от два корпуса. Като по-този начин, имаме възможност за специфична пропулсия без пропелант, на устройството в космическото пространство. Като въпреки някои недостатъци на така получаващата се специфична пропулсия, то това е един от възможните начини на пропулсия в космическото пространство без да се „изхвърля“ пропелант (без разход на пропелант), а само като  използваме електро енергия от фотоволтаици или ядрена енергия.